Substack предложи точно грешния отговор на своя „нацистки проблем“

Substack е да изпраща бюлетини по имейл, каквото е Хувър за прахосмукачките в Обединеното кралство и Colgate за пастата за зъби в Замбия: нито една от участващите компании не е основала истинския артикул, само че те направиха толкоз доста, с цел да го показват на по-широка публика, че техните марки станаха синоним на цялото дружество.

Това не омаловажава смисъла на никоя от тези компании. Но би трябвало да се каже, че това, което постоянно има най-голямо значение за тяхното положение, е това, което то допуска за бъдещето на техните промишлености като цяло.

Днес Substack, която се радва на изумителен триумф от основаването си през 2017 година, е изправен пред най-голямото тестване в младия си живот.

Заглавието на скорошна публикация в The Atlantic ви споделя съвсем всичко, което би трябвало да знаете за предизвикването, пред което е изправен: „ Substack има нацистки проблем “. Материалът, който се появи в края на ноември, разкри наличието на безсрамни нацисти и бели расисти в платформата. Някои създатели в действителност са изпаднали в политически крайности – да вземем за пример един блог на Substacker за „ пазарите и еврейския въпрос “.

Но за тези от нас, които са в бизнеса с бюлетини малко по-дълго от съществуването на Substack, тази история въобще не е изненада. Едно от многото ми занимание коне е, че бизнесът с бюлетини въобще не е „ нова медия “ – имейлът е на повече от половин век, а бизнесът с бюлетини доста прилича този на самостоятелните журнали и изявленията за поръчки по пощата.

Със сигурност е правилно, че истинските мислители и въодушевените фенове са употребявали бюлетини, с цел да предадат визия или да споделят най-хубави практики — тъкмо това ги прави занимателни за четене, без значение дали в Substack или другаде. Но историята на бизнеса с бюлетини е и история на манивела.

Хората, които се оплакват, че Substack е дал имейл бюлетина на неонацистите, са разбрали неправилно причинно-следствената връзка. Независимото издание, без значение дали става въпрос за думи, изпратени по пощата или в този момент по имейл, постоянно е било мястото, където дискредитираните и крайни хрумвания са намирали дом.

И това не е правилно единствено за концепциите, произлизащи от политическата десница. Можете също по този начин да намерите непримирими маоисти на Substack. Едно парче, което прочетох, говореше за това по какъв начин мощно клеветената Културна гражданска война към момента дава уроци за революционерите през днешния ден - и скърбя да кажа, че въпросните уроци не включват " не го правете ".

Но за по-новите — и по-печеливши — членове на бизнеса с бюлетини наличието на неонацисти на същата платформа значи, че те или напущат Substack, или подвигат звук за това. Три бюлетина, за които съм абониран, към този момент прекосих към противника Buttondown. По-тревожно за Substack е, че Platformer, един от най-големите издатели, употребяващи услугата, също обмисля ход.

Аргументът на Substack в отговор на публикацията за Atlantic беше майсторски клас за това по какъв начин да не се прави това: най-хубавият метод да се победят тези хрумвания, твърди той, е посредством инспекция. Честно казано, в случай че инспекцията щеше да победи неонацистите или концепцията, че Културната гражданска война има някои преимущества, към този момент щеше да го е направила. Отговорът разреши на критиците на Substack да създадат неподходящ контрастност с метода, по който платформата се занимава с порнографията и подбуждането към принуждение, и двете от които тя не разрешава, както и нейната работа с екстремистко политическо наличие.

По-добре Substack да не беше претендирайки въобще да е издател. Реалността е, че той е хазаин на редица издатели, само че самият Substack е услуга, комфортна част от инфраструктурата за изпращане на бюлетини. Ако механизмът за рекомендации на Substack последователно тласкаше читателите на съществени дясноцентристки и лявоцентристки бюлетини към неонацистко наличие или маоистка апология, това би било едно. Но не е по този начин: компанията прави малко публицистични преценки с изключение на „ това явно нелегално и/или недопустимо ли е за нашите снабдители на заплащания? “ Няма основателна причина Substack да прави политически преценки за това по какъв начин да употребява пространството си повече от, да речем, пощенска услуга.

Ако Substack беше европейска или английска компания, въпросът даже нямаше да възникне: както член 11 на Европейската спогодба по отношение на свободата на сдружаване, по този начин и още по-изрично Законът за равенството на Обединеното кралство от 2010 година слагат строги ограничавания на способността на бизнеса или страните да дискриминират на основата на политиката.

Разбира се, има и други способи, по които английското и европейското законодателство е по-студен дом за свободата на словото от Съединени американски щати. Но до момента в който размишляваме върху поуките от този спор за Substack, един от тях е, че в ера, в която от ден на ден и повече връзка се улеснява от частни снабдители, необятните отбрани в европейски жанр на политически възгледи са модел, който си коства да се копира.